Стопли се времето и Слънчо се заусмихва.Жените захвърлиха тежките палтенца и шапки и се поразголиха за радост на мъжките очи.Сякаш с първите пролетни дни се пробужда и любовта в сърцата ни.Аз като една жена над четирсет си мислех,че никой не може да развълнува вече сърцето ми,но никога не е късно да станеш за "резил".Целият ни живот минава в търсене на голямата любов и когато я търсим тя все бяга от нас.В един момент ,когато започнеш да не търсиш уморена от безкрайните опити,тя се появява и те обърква.Започвам да мисля истина ли е ,с какво заслужих това внимание и дали не е сън.И невероятно ,но се оказа истина.Добре тогава,защо е този страх и това объркване?!Защо не се отпусна и да се оставя на течението,то щастието може да се окаже кратко,но колко са хубавите моменти в живота ни и защо да не ги изживеем до край.Все мислим за утре.Какво ще стане утре,какво ще се случи,дали няма да ме заболи?!