2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. deathmetalverses
13. samvoin
14. stela50
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
Прочетен: 990 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 15.05.2010 21:40
Когато научих новината,че баба ми е починала ,се сринах,нормална реакция на човек,който за първи път загубва близък.Съвзех се и набързо спретнах багаж,хванах първият влак за Трявна.В самотата на купето отворих дамската си чанта и видях"писмото",забравено от месец не пуснато в пощенска кутия.
Захласната по работа и грижи по децата,така и не намерих време да отида при баба ми и дядо ми и да благодаря за приказното детство,което ми бяха осигурили.Внезапна носталгия ме накара да напиша това писмо,което разнасях от месец в чантата си и да покажа любовта си към тях.
Хора,колкото обикновени,толкова и необикновени,съхранили духът на възраждането,с богата култура и природна интелигентност.Бях много малка,когато дядо ми купи стара къща в едно село Веленци на 3 км от Трявна.Трудно стигнахме до там по кълдаръмен път оцелял през годините.Влязохме в двор,в който имаше геран с параклис,това ме впечатли много кладенци бях виждала ,но икони не.Малкото ми сърчице тупаше от вълнение и страх,сякаш бях попаднала в замъка на спящата красавица.Продължихме нататък,минахме по каменна стълба и отворихме триметрова порта,през тази врата притежателят на къщата художник-иконописец влизал на кон до главната одая,обзаведена с долапи целите в дърворезба,стари турски печки-джамали и стени обсипани с картини.Всичко това беше много красиво и може би това породи страстта ми към рисуването по-късно.В тази къща премина голяма част от детството ми.
Баба ме будеше рано и ме водеше в гората за гъби,често ходехме до Боженци направо през горските пътеки,минавахме през дъхави поляни с горски ягоди.
Дядо ми Рали ,беше сладкар в санаториума"Царица Йоана",той прави и до днес захарни петлета ,бяло сладко и невероятни торти,макар да е прехвърлил 95 години.Преживял войни и кризи,загубил близки хора,той и до днес не загубва духа си ,а мъдроста му ме зарежда с енергия до ден днешен.
Бабините вкусни гозби,дядовите петлета,песните и гъдулката на ,която свиреше ,ме караха да очаквам вечерите с нетърпение,защото те се превръщаха в едно страхотно шоу.
Всичко това мина през главата ми по време на пътуването ми,спомените следваха един след друг,а вината ми растеше,растеше усилвана от монотонният шум на влака и сякаш нашепваше "защо не пусна писмото,писмото,писмото...",кой ще го прочете сега....
Пристигнах на погребението и през сълзи разказах на дядо как съм забравяла да пусна писмото,как съм искала баба да го прочете.Той ,както винаги постъпи мъдро въпреки мъката си ме накара да и го прочета.Прочетох го плачейки и го оставих до нея.Усетих как от плещите ми падна огромен товар,почувствах,че тя е до мен,че ме обича,че чува всяка моя думичка.Моята баба Елена ме пази и до днес ,защото е жива в сърцето ми.
30.12.2009 13:24
30.12.2009 13:28