Скоро имах ситуация,в която нямах изход.Положението беше плачевно,на където и да се обърнех не намирах начин да реша проблема.Приятелите,които искаха да ми помогнат нямаха начин,а хората,които имаха как да ми помогнат не го направиха.Чувствах се ужасно първо не намирах решение,второ близки хора ми обърнаха гръб.Мислех трескаво и бързо и си казвах има начин,умна съм ще се справя.В момента,в който взех да падам духом и си казах край,сякаш ми светна лампичка в мозъка и решението дойде само,чак си рекох как по-рано не съм се сещала.
    Колко непредвидими са човешките възможности.Може би БОГ ни праща такива ситуации ,за да се убедим колко сме силни.Бях толкова щастлива,че се справих сама,че всяко друго щастие беше засенчено.Помислих си -чакай на какво се радваш,та ти преди минута беше в много трудна ситуация.Да ,радвам се,защото ако бях се отпуснала за миг нямаше да се справя.В този смисъл няма недостижими висоти ,стига да пожелаем да ги достигнем.