Човек,се ражда сам и сам умира.Тежко ли е да си сам  или не е,скоро се замислих над тази тема.Аз съм разведена жена,която в повечето ситуации се е справяла сама в живота.Скоро една моя приятелка се оплакваше,че е тежко да си сам.
 Самотата е състояние на духа,което се променя с течение на времето.Да ,самотно е ,когато нямаш работа и се чудиш за кого да мислиш,за да запълниш празнините във времето си.Ангажирайте мозъка си с някъв вид дейност,за да не страдате от самота,ако успеете и да увлечете в заниманието си и други хора,то няма да сте самотни никога.Щастливци са онези хора,който са непрестанни творци,те никога не са сами.Тази максима според мен важи във всяка една ситуация.И не забравяйте,че ако успявате да сте интересни на себе си ,то ще бъдете такива и за околните,респективно няма да бъдете самотни никога.Най-голямо постижение е това да успяваш оставайки на саме със себе си да се забавляваш,а не да се самосъжаляваш и да очакваш от друг да повдигне самочувствието ти.

до известна степен сте права,за момент когато извършваме тъй приятните за нас дейности забравяме за самотата.Но когато интересните занимания приключат,закачките и веселбите с хората около нас отшумят,останем сами,чувството че ни липсва нещо се прокрадва отново в нас...и това не е липса на самочувствие или нуждата някой да погъделичка егото ни,а просто да има някой на който да се опреш,да споделиш....

Битовата самота е скучна. Не е кой знае какво, когато се чудиш какво да правиш и ти е криво. Намериш ли с какво да се занимаваш- изчезва. Екзистенциалната самота е страшна. Нея не можем да изгоним.

Не е свикнал да оцелява сам,създаден е да общува и живее в колектив,но той трябва да се самоусъвършенства,за да е интерсен за околните.Битовата самота е скучна,но дали сами не си я предизвикваме.Аз общувам с прекалено много хора в работата си и с приятели в един момент се усетих,че това общуване ме уморява и имам нужда да остана на саме със себе си,не за винаги разбира се.Стигам до извода,че самотата е въпрос на мироглед.

А времето е величина, която се променя, но винаги циклично. Ето защо хилядите грешки в историята не могат да ни поучат.

Здравеите мила Госпожо , искам с ваше позволение и аз да си кажа мнението за самотата , вие жените говоря за самотните , няма значение дали сте разведени или моми когато сте помлади се успокоявате че не ви трябват мъже , накоито да бъдете слугини и се оправяте що годе добре в живота тук намериш някои мъж които да те финансира за допълване бюджета , там намериш някои мъж да ти свърши домашната работа която не е по твоите сили , и годините си минават еи така като едното нищо . И когато станете на по педесет години и кусур драпате със зъби и нокти да си намерите някои другар за разговорка и за старини както му казват хората , но тук вече сте опуснали и последният влак и понеже шансовете ви за нещо по добро силно са намалели защото годините са оказали силен отпечатък върху , вашето лице , вашето тяло и ред други биологични подробности , и тогава идва наи важното нещо в живота , мъжете вече не ви искат , та мисълта ми беше че въпреки всички несполуки , независимо дали си мъж или жена човек не трябва да се отказва да си търси партньора в живота , защото щастието идва там където не се надяваш никога . Впрочем темата е много сериозна и обширна може да се спори дълго време по нея , и аз се надявам да не съм ви обидил но това е моето мнение по въпроса и аз го казах .

Съгласна съм със вас.

Не казвам,че не е хубаво да имаш другар в живота,да наистина темата е обширна,но замислете се,колко случаи има на самотни женени хора.Това,че си женен не те имунизира срещу самотата и не разбирам защо таите някаква злоба към жени ,които са сами в живота. Да си сам не означава да си самотен има разлика забележете.

Съгласен съм с вас че човек даже и да е семеен , може да бъде пак самотен , но всичко зависи от двамата партньори , как ще си устроят съвместният живот , З а злобата към самотните жени , аз лично никога не съм считал жените независимо дали са семеини или самотни за втора категория , напротив винаги съм ги оценявал като равни с мъжете , а за самотата моето мнение че въпреки развлеченията които има човек през по голямата част от деня като се прибере в къщи сам между четери стени друго става положението , хаде ако имате деца покраи себе си добре но тези деца рано или късно отлитат от семеиното гнездо и домът остава вече напълно пуст , и като се вземе напред вид и годините които са отминали шансовете човек да си намери партньор са значително намалели , това исках да ви кажа знам го от личен опит и други подобни случаи , със които съм се срещал . Накрая ви желая лека вечер и не сърдете на това което съм ви написал , защото има една поговорка , Не питаи старило , ами патило .

Аз също съм патила много,но мисля,че дали ще намериш партньор зависи от това как се грижиш за себе си и не само за визията,а и за дух и интелект и повярвай годините не са от значение,ако успееш да съхраниш детето в себе си.