Мама иска да ме жени.Брей!Каза няма да умра докъто не се ожениш.И аз сега какво да правя ,какво да и обяснявам,че така си ми е добре.Ей,не разбира тая жена бе.Вече веднъж съм се опарила,разведох се и таман взе да ми харесва свободата,а тя жени се,та жени се.Пък като заплела едни покривки едни чеизи,да умреш от смях.Разправям и ,че те свестните мъже вече са измрели или са женени.Пък той ако не се е женил до сега нещо няма да му е вред,ако се е развел,то жена му от хубаво няма да го е оставила,единствения ми шанс да търся някой вдовец ,ама като се замисля тя жена му от хубаво няма да е умряла.Други бяха годините преди млада -зелена,чувства-любов и хоп сватба,че деца и прочие, а сега друг акъл все кусури намирам ,все нещо не ми харесва, с тези претенции трудно ще се прежаля.Той-принца и да го чакам ,ако се появи,ще е  дефектен и пак няма да го огрее да се уреди с такова съкровище като мен.Единственото ми успокоение,че мама няма да умре докъто не се оженя,ама и тя за къде се е разбързала...